България
България
Една земя малка, колкото длан човешка,
дарена ни бе някога на българите от Бога.
За нея милея и любя, без нея аз не мога,
и ме радва и боли ме за участта и тежка!
С красивите си високи, горди планини,
с китните зелени и плодородни равнини,
с разцъфналите и дървета през пролетта,
с бяло снежната и зимна българска красота,
с красивите есенни багри и килим от листа,
с жаркото слънце, с натежали класове, пшеницата.
Гордея се с моите мили братя по съдба,
моите българи родени тук и останали в родината.
Тук те се борят за хляба от ранина до късна доба,
но не навеждат снагата си и никога своята глава.
Гордея се със свойте мили синове, моите деца,
който сега не са до мен но са ми в съня.
Пожелавам им Бог да ги пази и благослови,
да са живи и здрави и да сбъдват техните мечти!
А Господ ще пази нашата земя, нашата България,
вярвам в това защото Той е нашата светиня.
Той сам е пожелал преди години, някога това,
да бди над българския народ и неговата страна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
