20.12.2007 г., 11:46

България

1.2K 0 5

Родино моя, колко те обичам.

Родино моя, с любов безкрайна на теб се вричам.

Родино моя, жадувам теб да прегърна.

Родино моя, искам завинаги при теб да се върна.

 

Безкрайно много за теб тъгувам,

мислено към теб пътувам,

всяка нощ теб сънувам,

но наяве със съня си се сбогувам.

 

Земьо моя свята,

раят небесен ти си на земята,

даваш ми сили да живея,

щом те прегърна и се засмея.

 

За мен си всичко на света,

огън, въздух и вода.

Своята обич не мога с думи да изкажа,

само чрез стихотворението, което на всички ви ще покажа.

 

Дори и думите в него са малко,

за такава обич голяма,

обич - звезден блясък,

обич, извираща от рая.

 

С теб животът е чудесен,

с теб усмихнат е денят,

с теб мечтите ни се сбъдват,

с теб, Българийо - единствена за нас.

 

 

Това са думите ми, скъпи приятели, думи, посветени на България, нашата родина, без която няма смисъл животът ни!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е , Стефан!
    Радваш ме. с много обич за теб.
  • Това е така Стефо, но в думите ти колкото любов, толкова и носталгия прозира. Всеки един от нас който е бил навън за повече от един уикенд знае и познава добре това чувество (аз самия бях някъде там за 20 години) но, има и една друга голяма и съвремена истина, че светът вече е едно голямо село и на човек домът му е там където си го направи.... Похвални са чувствата ти - България е една. АПОЛОДИРАМ ТЕ!
  • Благодаря ви скъпи приятели,това е нещо много за мен.Нека бъдем истински патриоти така нашата родина ще има все повече успехи във всяка една насока
  • Браво!
  • !!!
    Браво, Стефко!
    Дано повече млади хора обичат България като теб!
    Ти си истински патриот!
    Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...