Dec 20, 2007, 11:46 AM

България

  Poetry
1.2K 0 5

Родино моя, колко те обичам.

Родино моя, с любов безкрайна на теб се вричам.

Родино моя, жадувам теб да прегърна.

Родино моя, искам завинаги при теб да се върна.

 

Безкрайно много за теб тъгувам,

мислено към теб пътувам,

всяка нощ теб сънувам,

но наяве със съня си се сбогувам.

 

Земьо моя свята,

раят небесен ти си на земята,

даваш ми сили да живея,

щом те прегърна и се засмея.

 

За мен си всичко на света,

огън, въздух и вода.

Своята обич не мога с думи да изкажа,

само чрез стихотворението, което на всички ви ще покажа.

 

Дори и думите в него са малко,

за такава обич голяма,

обич - звезден блясък,

обич, извираща от рая.

 

С теб животът е чудесен,

с теб усмихнат е денят,

с теб мечтите ни се сбъдват,

с теб, Българийо - единствена за нас.

 

 

Това са думите ми, скъпи приятели, думи, посветени на България, нашата родина, без която няма смисъл животът ни!!!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е , Стефан!
    Радваш ме. с много обич за теб.
  • Това е така Стефо, но в думите ти колкото любов, толкова и носталгия прозира. Всеки един от нас който е бил навън за повече от един уикенд знае и познава добре това чувество (аз самия бях някъде там за 20 години) но, има и една друга голяма и съвремена истина, че светът вече е едно голямо село и на човек домът му е там където си го направи.... Похвални са чувствата ти - България е една. АПОЛОДИРАМ ТЕ!
  • Благодаря ви скъпи приятели,това е нещо много за мен.Нека бъдем истински патриоти така нашата родина ще има все повече успехи във всяка една насока
  • Браво!
  • !!!
    Браво, Стефко!
    Дано повече млади хора обичат България като теб!
    Ти си истински патриот!
    Поздравления!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....