20 dic 2007, 11:46

България

  Poesía
1.2K 0 5

Родино моя, колко те обичам.

Родино моя, с любов безкрайна на теб се вричам.

Родино моя, жадувам теб да прегърна.

Родино моя, искам завинаги при теб да се върна.

 

Безкрайно много за теб тъгувам,

мислено към теб пътувам,

всяка нощ теб сънувам,

но наяве със съня си се сбогувам.

 

Земьо моя свята,

раят небесен ти си на земята,

даваш ми сили да живея,

щом те прегърна и се засмея.

 

За мен си всичко на света,

огън, въздух и вода.

Своята обич не мога с думи да изкажа,

само чрез стихотворението, което на всички ви ще покажа.

 

Дори и думите в него са малко,

за такава обич голяма,

обич - звезден блясък,

обич, извираща от рая.

 

С теб животът е чудесен,

с теб усмихнат е денят,

с теб мечтите ни се сбъдват,

с теб, Българийо - единствена за нас.

 

 

Това са думите ми, скъпи приятели, думи, посветени на България, нашата родина, без която няма смисъл животът ни!!!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е , Стефан!
    Радваш ме. с много обич за теб.
  • Това е така Стефо, но в думите ти колкото любов, толкова и носталгия прозира. Всеки един от нас който е бил навън за повече от един уикенд знае и познава добре това чувество (аз самия бях някъде там за 20 години) но, има и една друга голяма и съвремена истина, че светът вече е едно голямо село и на човек домът му е там където си го направи.... Похвални са чувствата ти - България е една. АПОЛОДИРАМ ТЕ!
  • Благодаря ви скъпи приятели,това е нещо много за мен.Нека бъдем истински патриоти така нашата родина ще има все повече успехи във всяка една насока
  • Браво!
  • !!!
    Браво, Стефко!
    Дано повече млади хора обичат България като теб!
    Ти си истински патриот!
    Поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...