23.07.2012 г., 14:34

България

891 0 1

И колкото далече да отивам,

сърцето ми ще бъде вечно там - 

прегърнало Родопа и Пирина,

и Рила, Странджа, родния Балкан.

 

И колкото и дълго да ме няма, 

аз винаги ще се завръщам там - 

когато само обич ми остава, 

на вас ще избера да я раздам.

 

Във пламъка на моята родина

и в този неин неугасващ чар,

заклевам се, че вечно ще ме има

и винаги ще се завръщам там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...