И колкото далече да отивам,
сърцето ми ще бъде вечно там -
прегърнало Родопа и Пирина,
и Рила, Странджа, родния Балкан.
И колкото и дълго да ме няма,
аз винаги ще се завръщам там -
когато само обич ми остава,
на вас ще избера да я раздам.
Във пламъка на моята родина
и в този неин неугасващ чар,
заклевам се, че вечно ще ме има
и винаги ще се завръщам там.
© Мария All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
