И колкото далече да отивам,
сърцето ми ще бъде вечно там -
прегърнало Родопа и Пирина,
и Рила, Странджа, родния Балкан.
И колкото и дълго да ме няма,
аз винаги ще се завръщам там -
когато само обич ми остава,
на вас ще избера да я раздам.
Във пламъка на моята родина
и в този неин неугасващ чар,
заклевам се, че вечно ще ме има
и винаги ще се завръщам там.
© Мария All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
