България
Решил е Господ малко да се забавлява.
Било му скучно в Рая. И еднообразно.
На Земята с пълни шепи зараздавал.
Не оставил място пусто, сиво, празно.
Нахвърлил тук-таме по малко планини.
Като очички да го гледат – дал им езерца.
Налял и вените. Нарекъл ги реки.
Да живеят хората направил им селца.
Като в Рая поразхвърлял ниви и гори.
Сложил животинки. Дал слънце и вода.
Насял жита във тучни равнини.
И продължил да прави свойте чудеса.
Пясъка обичал, че е с цвят на злато.
И да го гледа той, пустиня си направил.
Но не можело съвсем и без водата.
От Рая резнал и оазиси поставил.
Направил си и джунгла. Гъста и висока.
Напълнил я с животни. И казал: “Да вали!“
Но искал и море – огромно и дълбоко,
с морски дарове и плаж със красоти.
Пожелал местенца с вечна зима.
И парчетата отрязал – целите във лед.
Но решил и пролет някъде да има.
Птички да гнездят и пчели да дават мед.
Накрая той погледнал своето творение
Господи! Възкликнал. Ах, какъв разкош!
Но малки късчета изобретения,
хартисали от всякъде, в божествения кош.
Сърце не дало да ги хвърли на боклука.
Събрал ги и такава красота видял,
че ахнал. “На Земята Рая ще е тука.“
Благословил ги и името България им дал.
Септември 2017 В. Тодорова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
