Гората цяла ехтеше...

Земята под нозете силно трепереше...

И викове в планината кънтяха...

Орли на небето и страст в сърцето...

Приятели, друагри готови...

Готови един за друг да умрат...

И ето ги, вървяха...

И ето, пред врага се изправиха...

Пушки на рамене и байрак в ръка...

Родината за тях плачеше...
В тях спасение търсеше...

И всичко замлъкна...

И гората, и земята пред тях се поклониха...

И вик прониза сърцата...

„ЗА БЪЛГАРИЯ” всички крещяха...

„ЗА БЪЛГАРИЯ, ДРУГАРИ”!

Всички напред се втурнаха...

С горди глави, с лъвски сърца, с надежда...

Подкрепление не идваше,

но ръката от пушката не се отделяше...

Милост за врага НЯМАШЕ!

Велики бяха тогава...

Велики пред себе си, Велики пред родината!
България за тях плачеше!

България с тях беше!

България тях обичаше!