Jun 10, 2012, 12:22 PM

България тях обичаше!

  Poetry » Other
832 0 0

Гората цяла ехтеше...

Земята под нозете силно трепереше...

И викове в планината кънтяха...

 

Орли на небето и страст в сърцето...

Приятели, друагри готови...

Готови един за друг да умрат...

 

И ето ги, вървяха...

И ето, пред врага се изправиха...

Пушки на рамене и байрак в ръка...

Родината за тях плачеше...
В тях спасение търсеше...

 

И всичко замлъкна...

И гората, и земята пред тях се поклониха...

И вик прониза сърцата...

„ЗА БЪЛГАРИЯ” всички крещяха...

„ЗА БЪЛГАРИЯ, ДРУГАРИ”!

 

Всички напред се втурнаха...

С горди глави, с лъвски сърца, с надежда...

Подкрепление не идваше,

но ръката от пушката не се отделяше...

Милост за врага НЯМАШЕ!

 

Велики бяха тогава...

Велики пред себе си, Велики пред родината!
България за тях плачеше!

България с тях беше!

България тях обичаше!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...