18.10.2023 г., 14:44

България умира

557 5 5

БЪЛГАРИЯ УМИРА

 

... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,

и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,

и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,

с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента,

надянала размъкната фланела, мъглата на валма към мен пълзи,

под зорката опека на Козела пасем в шубрака – цял народ кози,

навред царевичаци неприбрани – в тях тръните си вятърът довя,

 

и зеят под небето – жълти рани! – превърнатите в пущинак нивя,

по пътя тук-там циганин с талига из къра ще премине за тараш,

в зори дори петел не кукурига, спря попчето да пее "Отче наш!",

бодил и камък, дъх на лед и пустош, застинали във хорските очи,

и вредом са ни вдигнали на мушка, и всеки, който свари, ни гълчи,

а зимата заслиза от баира – Козелът лющи мъртвите брези...

Безсилен съм. България умира. За тебе плача, майко, без сълзи.

 

18 октомврий 2019 г.

гр. Варна, 8, 15 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Нашата държава

България в сърцето всеки пази,
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...
584 1 5

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...