България умира
БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента,
надянала размъкната фланела, мъглата на валма към мен пълзи,
под зорката опека на Козела пасем в шубрака – цял народ кози,
навред царевичаци неприбрани – в тях тръните си вятърът довя,
и зеят под небето – жълти рани! – превърнатите в пущинак нивя,
по пътя тук-там циганин с талига из къра ще премине за тараш,
в зори дори петел не кукурига, спря попчето да пее "Отче наш!",
бодил и камък, дъх на лед и пустош, застинали във хорските очи,
и вредом са ни вдигнали на мушка, и всеки, който свари, ни гълчи,
а зимата заслиза от баира – Козелът лющи мъртвите брези...
Безсилен съм. България умира. За тебе плача, майко, без сълзи.
18 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 8, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
