БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента,
надянала размъкната фланела, мъглата на валма към мен пълзи,
под зорката опека на Козела пасем в шубрака – цял народ кози,
навред царевичаци неприбрани – в тях тръните си вятърът довя,
и зеят под небето – жълти рани! – превърнатите в пущинак нивя,
по пътя тук-там циганин с талига из къра ще премине за тараш,
в зори дори петел не кукурига, спря попчето да пее "Отче наш!",
бодил и камък, дъх на лед и пустош, застинали във хорските очи, ...