Тя е тъй чудна, прекрасна,
а ние ни я любим, ни я пазим.
Егото ни сал порасна,
зарад него ние я тровим.
Слепци с очи сме ние,
пет пари не даваме за нея.
Всеки гледа да я затрие,
Боже, сред каква апатия живея.
В бездушие към таз светиня
ние живеем и мрем.
Гласът ми сякаш е в пустиня -
не знам как таз глупост да спрем!
© Георги Всички права запазени