Унищожението на българската природа

hcs (Георги)
2012 243

23.08.2019 г., 19:40 ч. 2019-08-24T16:19:24+03:00

Поезия » Гражданска

531 0 0

Тя е тъй чудна, прекрасна,

а ние ни я любим, ни я пазим.

Егото ни сал порасна,

зарад него ние я тровим.

Слепци с очи сме ние,

пет пари не даваме за нея.

Всеки гледа да я затрие,

Боже, сред каква апатия живея.

В бездушие към таз светиня

ние живеем и мрем.

Гласът ми сякаш е в пустиня -

не знам как таз глупост да спрем!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.