Унищожението на българската природа

Тя е тъй чудна, прекрасна,

а ние ни я любим, ни я пазим.

Егото ни сал порасна,

зарад него ние я тровим.

Слепци с очи сме ние,

пет пари не даваме за нея.

Всеки гледа да я затрие,

Боже, сред каква апатия живея.

В бездушие към таз светиня

ние живеем и мрем.

Гласът ми сякаш е в пустиня -

не знам как таз глупост да спрем!