Български септемврийски нощи
Дори не им остана време да промълвят:Господи,нам спаси!
Нима е български септември,че мъката човешка не спести?
А нощите за мир са отредени;и за жадувана во веки любов!
И за кървави,жестоки промени;и за смъртен мълчалив зов...
Когато луната носи зрелост;и слънцето налива сладък сок:
човешкото познание е милост,а ненавистта има взор строг!
Прощавайте,но как да забравя,че умряха и умират в нощта
идеите за обединена България?И как въпросите да спестя?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
