31.10.2011 г., 10:28

Бълнуване

848 0 6

Сякаш някога съм те сънувала.

И сякаш бил си само сън.

Наяве бях ли в тебе влюбена?

И бях ли с теб... или не съм?

И късно ли съм се събудила?

И късно ли това разбрах,

че топлината е била заблуда -

кладял си огън, а пък аз горях.

"Какво съм днес?", ще се запитам.

Купчина пепел или дим?

А ти палач ли си, или учител?

Взаимно трябва ли да си простим?

А как ли вятърът промяна носи?

Кажи защо? Къде? Кога?

Ще експлодирам от въпроси!

                           ... А може би все още спя...?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...