31.10.2011 г., 10:28

Бълнуване

844 0 6

Сякаш някога съм те сънувала.

И сякаш бил си само сън.

Наяве бях ли в тебе влюбена?

И бях ли с теб... или не съм?

И късно ли съм се събудила?

И късно ли това разбрах,

че топлината е била заблуда -

кладял си огън, а пък аз горях.

"Какво съм днес?", ще се запитам.

Купчина пепел или дим?

А ти палач ли си, или учител?

Взаимно трябва ли да си простим?

А как ли вятърът промяна носи?

Кажи защо? Къде? Кога?

Ще експлодирам от въпроси!

                           ... А може би все още спя...?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...