13.07.2010 г., 10:39 ч.

Бълнуване 

  Поезия » Друга
538 0 2

Гори у мен...

Взор в Тишината отправям и песен дочувам.

Щурци чувам...

а някой пак в съня си бълнува.

Боли силно...

Не можеш повече тук да останеш.

Приспи нежно...

сетива си, натежали от бемълвие.

Проклинай силно...

денем мен и мойто присъствие в теб.

И отново...

взор забил ти в тишината,

следвай...

сърцето, което разбира Душата.

А мъртвите...

те в своите ризи гробове плетат.

И ние...

ние с теб сме там, в сенките.

Мраз...

проклинам и плача за свойто Вдъхновение.

Палач...

убий мен, щом обричаш него в забвение!

 

© Криста Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??