Бълнуване
Гори у мен...
Взор в Тишината отправям и песен дочувам.
Щурци чувам...
а някой пак в съня си бълнува.
Боли силно...
Не можеш повече тук да останеш.
Приспи нежно...
сетива си, натежали от бемълвие.
Проклинай силно...
денем мен и мойто присъствие в теб.
И отново...
взор забил ти в тишината,
следвай...
сърцето, което разбира Душата.
А мъртвите...
те в своите ризи гробове плетат.
И ние...
ние с теб сме там, в сенките.
Мраз...
проклинам и плача за свойто Вдъхновение.
Палач...
убий мен, щом обричаш него в забвение!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криста Все права защищены
