Бълнуваници
БЪЛНУВАНИЦИ
Омръзна ми и тая суета
веснощ да тичам след звездите,
весден след ветровете да вървя,
да ме наричат всички скитник!
И си легнах тихо у дома.
Скърших съчките на моята душа,
лумна буен огън
и се развихриха искри,
а после сам-самичък във жарта
хвърлих прангите на празните мечти
без капка горест,
за да мога лесно след това
да ги изкова отново,
но в крила.
Тогава ме срещна Икар:
- Не си ли чел историята?...
Остана единствено словото...
И надеждата за новия несвършен грях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
