Бълнуваници

Poetry

616 0 6

БЪЛНУВАНИЦИ

Омръзна ми и тая суета

веснощ да тичам след звездите,

весден след ветровете да вървя,

да ме наричат всички скитник!

И си легнах тихо у дома.

Скърших съчките на моята душа,

лумна буен огън

и се развихриха искри,

а после сам-самичък във жарта

хвърлих прангите на празните мечти

без капка горест,

за да мога лесно след това

да ги изкова отново,

но в крила.

Тогава ме срещна Икар:

- Не си ли чел историята?...

Остана единствено словото...

И надеждата за новия несвършен грях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Enena (Елена Нинова)

Хареса ми!

2010-07-25T20:58:05+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Много ми хареса Икар с напомнянето! То добре, че е така:
Остана единствено словото...
И надеждата за новия несвършен грях...

И пътуването от скитничеството към огнището, което за да го има - трябва да запалим душата си...Много асоциации поражда...Поздравления!

2010-07-24T15:15:35+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Трябва да е измечтано - каза мечтата - за да се окриля...
Много харесах тия Вълнуваници...

2010-07-21T20:21:48+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2010-07-21T19:31:34+03:00
angel_voice (Пепп)

Поздравления,Ангеле!

2010-07-21T15:42:54+03:00