25.11.2023 г., 19:46

Бъркотия с поговорки

747 1 3

   

Съдбата ми към мене беше мила

и щедро ме дари с  любов и сила.

 

Прехвърлих хълма, срещнах вече есента,

но пък в душата ми се вихри пролетта.

 

А животът труден, ме научи, той

на гърба очи да имам, даже и за свой.

 

С олиото и тигана да не бързам аз,

рибата е в реката, даже и за вас.

 

И магарето в калта, нивга не зарязвах.

Без оплакване и хленч!- на инат си казвах.

 

Знам- каквото надробя-туй ще си изсърбам.

Лоши думи и обиди трябва да загърбвам.

 

Истината за вълка и дебелия му врат-

работа се иска здрава, сам се бориш, брат.

 

И научих да не правя сметката си без кръчмаря,

че си знам и още “ Я камилата - я камиларя!“.

 

За финал ще кажа само - истина, а не лъжи.

Камъкът е камък и на  мястото си най-тежи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люси Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...