25.11.2023 г., 19:46 ч.

Бъркотия с поговорки 

  Поезия » Хумористична
140 1 3

   

Съдбата ми към мене беше мила

и щедро ме дари с  любов и сила.

 

Прехвърлих хълма, срещнах вече есента,

но пък в душата ми се вихри пролетта.

 

А животът труден, ме научи, той

на гърба очи да имам, даже и за свой.

 

С олиото и тигана да не бързам аз,

рибата е в реката, даже и за вас.

 

И магарето в калта, нивга не зарязвах.

Без оплакване и хленч!- на инат си казвах.

 

Знам- каквото надробя-туй ще си изсърбам.

Лоши думи и обиди трябва да загърбвам.

 

Истината за вълка и дебелия му врат-

работа се иска здрава, сам се бориш, брат.

 

И научих да не правя сметката си без кръчмаря,

че си знам и още “ Я камилата - я камиларя!“.

 

За финал ще кажа само - истина, а не лъжи.

Камъкът е камък и на  мястото си най-тежи.

 

 

© Люси Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??