Съдбата ми към мене беше мила
и щедро ме дари с любов и сила.
Прехвърлих хълма, срещнах вече есента,
но пък в душата ми се вихри пролетта.
А животът труден, ме научи, той
на гърба очи да имам, даже и за свой.
С олиото и тигана да не бързам аз,
рибата е в реката, даже и за вас.
И магарето в калта, нивга не зарязвах.
Без оплакване и хленч!- на инат си казвах.
Знам- каквото надробя-туй ще си изсърбам.
Лоши думи и обиди трябва да загърбвам. ...