Светулките се скриха.
Земята рокля си уши,
плата и подариха дървесата -
и оголяха, а майката-земя заспа
под грижата на своите деца.
Усмихната сънува светулчен водопад,
зелена дреха, младо слънце,
децата си, протегнали към синьото ръце...
Сънува майката-земя...
© Мая Тинчева Всички права запазени