22.11.2011 г., 16:22 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
583 0 3

Нещо тука, отвътре,
сърцето ми свива.
Дали гневът е, 
или снажната ти грива!?

Ето пак. Не спира!
Претупва, а не бива!
В гърдите ми напира
и страстта се излива.

Дали той след мене се обръща,
или в празната си къща се връща,
без да се замисли да се завръща,
дори на сълзите внимание не обръща!

Като котка подивяла,
стои отстрани онемяла.
Масло в огъня наляла,
песента вече се е изпяла!

Към друг се тя обърна
и към живота се завърна!
Ала очи му щом зърна,
и снагата ù посърна.

Още чувствата недогорели,
шепнат за кожи и дантели.
Ала на друг тя пò приляга,
защото той знае как да я оценява!

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??