* * *
831
0
3
Нещо тука, отвътре,
сърцето ми свива.
Дали гневът е,
или снажната ти грива!?
Ето пак. Не спира!
Претупва, а не бива!
В гърдите ми напира
и страстта се излива.
Дали той след мене се обръща,
или в празната си къща се връща,
без да се замисли да се завръща,
дори на сълзите внимание не обръща!
Като котка подивяла,
стои отстрани онемяла.
Масло в огъня наляла,
песента вече се е изпяла!
Към друг се тя обърна
и към живота се завърна!
Ала очи му щом зърна,
и снагата ù посърна.
Още чувствата недогорели,
шепнат за кожи и дантели.
Ала на друг тя пò приляга,
защото той знае как да я оценява!
© Апокалиптикс А All rights reserved.
