* * *

Nov 22, 2011, 4:22 PM

Poetry » Love

582 0 3

Нещо тука, отвътре,
сърцето ми свива.
Дали гневът е,
или снажната ти грива!?

Ето пак. Не спира!
Претупва, а не бива!
В гърдите ми напира
и страстта се излива.

Дали той след мене се обръща,
или в празната си къща се връща,
без да се замисли да се завръща,
дори на сълзите внимание не обръща!

Като котка подивяла,
стои отстрани онемяла.
Масло в огъня наляла,
песента вече се е изпяла!

Към друг се тя обърна
и към живота се завърна!
Ала очи му щом зърна,
и снагата ù посърна.

Още чувствата недогорели,
шепнат за кожи и дантели.
Ала на друг тя пò приляга,
защото той знае как да я оценява!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-11-23T13:53:40+02:00

Поздрав!
valia_26 (Валерия Иванова)

2011-11-22T20:00:57+02:00

Като коледна елха е този стих- толкова е претрупан от рими, че чак ми накърти...
vancheto13 (Иваничка Петкова)

2011-11-22T19:53:02+02:00

Всеки я оценява по различни начини,не се отчайвай.Любов много на тази Земя!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works