21.11.2010 г., 22:18 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
608 0 3

провокиран от  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=232323

 

 

 

 


Вървя отново по следи от самота
долавям звуците от твойто ехо
крещейки ме преследва тишина
а вятърът разкъсва мойте дрехи.
Страхът е впил в пияните ми вени
парченцата емоции възкръснали
аз гоня пак надеждата една
капчиците дъжд разпръснала.
Запазих спомена за твойте стъпки
останали на нашата гара
а влакът ни заминал тъй отдавна
пътеките безследно е прерязал.

 

 

 

 

 

 

 

http://vbox7.com/play:f1c0a491&al=1&vid=3009650

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??