* * *
провокиран от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=232323
Вървя отново по следи от самота
долавям звуците от твойто ехо
крещейки ме преследва тишина
а вятърът разкъсва мойте дрехи.
Страхът е впил в пияните ми вени
парченцата емоции възкръснали
аз гоня пак надеждата една
капчиците дъжд разпръснала.
Запазих спомена за твойте стъпки
останали на нашата гара
а влакът ни заминал тъй отдавна
пътеките безследно е прерязал.
http://vbox7.com/play:f1c0a491&al=1&vid=3009650
© Жулиета Великова All rights reserved.
