* * *
Безсмислен, от живота изцеден,
стене днес до болка сивия ми ден
и сам неразбран се носи в света
духът ми контузен от злата съдба...
... Не помня защо, как и кога
с писък родих се на тази земя
и орисница зла с остра стрела
прониза навеки мойта съдба...
И не живея днес, а жалко съществувам,
за дни на радост в стихове бленувам,
а вместо това, пак допивам в нощта
чашата горчива на скръбта...
С мъка пея химните на любовта,
но мъртва тя е вече, старина
от рицарските славни времена,
когато беше всичко свято тя...
Днес в новите злокобни времена
любовта превърна се в една лъжа
и всички вие сте виновни за това,
че днес я мерим като стока на везна...
Не хора сте, а алчни зверове,
във вас не бие истинско сърце
и тъй жадни за кариери и пари
на дявола поднесохте души...
За вас, бездушници, сега е любовта
силиконова обвивка без душа,
но преходна е опаковката в света,
а вечна си остава любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Дочев Всички права запазени
