* * *
866
0
2
В бялата тишина на самотата
нарисувах твоето лице
и за миг си пожелах
да си отидеш от моето сърце.
С теб да си замине и вината,
оставила черна диря на пътя пред мен,
да си спомня отново красотата на любовен полъх,
на омаен плен.
Но пак виждам очите ти, наказващия поглед и скръбта,
белязала живота ми след теб.
Пак изгарят ме сълзите ти,
ръката на страха прегръща ме вместо теб.
Със сподавен глас моля за помощ.
Остава далеч твоята душа
и любовта ти безмерна ми маха за сбогом в нощта.
нарисувах твоето лице
и за миг си пожелах
да си отидеш от моето сърце.
С теб да си замине и вината,
оставила черна диря на пътя пред мен,
да си спомня отново красотата на любовен полъх,
на омаен плен.
Но пак виждам очите ти, наказващия поглед и скръбта,
белязала живота ми след теб.
Пак изгарят ме сълзите ти,
ръката на страха прегръща ме вместо теб.
Със сподавен глас моля за помощ.
Остава далеч твоята душа
и любовта ти безмерна ми маха за сбогом в нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Попова Всички права запазени
