Бяхме млади
Наивно млад светът бе още,
аз влюбен в късен листопад!
И дни и нощи, още...
Аз бях тъй млад,
нощта бе също млада.
И търсех нещо, търся още
онази, живата вода
която връща младостта,
която сбъдва хиляди мечти.
И онзи бряг неравен,
където рано във зори
посрещахме деня...
Ти бе неземна Дива,
а аз пред теб на колене!
А бяхме толкоз млади
и бе неземен листопад.
И нощи, дни и още...
Ти беше толкоз млада,
а аз бях повече от млад!
Ех, млади, млади...
Ти беше там и там бях аз...
И онзи златен листопад
разказа на света,
разказа му за нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
И двамата бяхме млади, аз повече, ти по-малко :р