...
Безпощадно всичко руша,
а някога кротко изграждах...
Сякаш бездомна и гола душа,
вместо моята се заражда?!
Пеперуди навред разпиляни
с грубо съдрани крила...
Ах, какво сторих със своите длани
в тази моя душевна борба?!
Ранна есен в мен се стаи,
вече птиците спряха да пеят...
Когато поемам си дъх, ми горчи,
а другите... как смирено живеят?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Естрея Ангел Всички права запазени
)
