18.06.2013 г., 11:34 ч.

... 

  Поезия » Философска
791 0 8

Безпощадно всичко руша,

а някога кротко изграждах...

Сякаш бездомна и гола душа,

вместо моята се заражда?!

 

Пеперуди навред разпиляни

с грубо съдрани крила...

Ах, какво сторих със своите длани

в тази моя душевна борба?!

 

Ранна есен в мен се стаи,

вече птиците спряха да пеят...

Когато поемам си дъх, ми горчи,

а другите... как смирено живеят?!

© Естрея Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за посещението, Краси! Поздрави!
  • Ранна есен в мен се стаи,

    вече птиците спряха да пеят...

    Когато поемам си дъх, ми горчи,

    а другите... как смирено живеят?!


    !!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря, Ирина! Радвам се, че Ви е харесало! (жена съм, по повод на мъжкия род )
  • И на мен много ми хареса. Прозира един смирен бунт и все едно си създал затишие пред буря...или обратното...Прекрасни изразни средства си вплел Поздрави!
  • Благодаря, Ася!
  • Красиво изказано с думи - много ми хареса!Поздравления!
  • Благодаря, Вале! Поздрави и от мен!
  • Не дишай смирено, а с пълни гърди, докато спре да горчи!Хареса ми много! Поздрави, Естрея!
Предложения
: ??:??