* * *
П Р И С Т А Н
Искаш ли да те целуна,
във вечността да бъда с теб,
искаш ли дъхът ти да полепне
по тялото ми като мед...
Да бъде сладко и без болка
да ме възбуждаш с поглед всеки ден,
да тръпна като лист хартия,
и с обич ти да пишеш върху мен.
С усмивка да изтриеш самотата,
да ме накараш да живея пак,
защото ти събуди в мен жената,
която беше на самотен бряг.
Подаде ми лъч и показа пътека,
запали лампичка - малка звезда
сърцето ми от път е уморено,
но ще преплува през тази река.
Пристигна ли - при тебе ще остана,
за да не се изгубя нейде пак,
душата ми, във светлина обляна,
при теб намери пристан чак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Иванова Всички права запазени
