П Р И С Т А Н

Искаш ли да те целуна,

във вечността  да бъда с теб,

искаш ли дъхът ти да полепне

по тялото ми като мед...

Да бъде сладко и без болка

да ме възбуждаш с поглед всеки ден,

да тръпна като лист хартия,

и с обич ти да пишеш върху мен.

С усмивка да изтриеш самотата,

да ме накараш да живея пак,

защото ти събуди в мен жената,

която беше на самотен бряг.

Подаде ми лъч и показа пътека,

запали  лампичка - малка звезда

сърцето ми от път е уморено,

но ще преплува през тази река.

Пристигна ли - при тебе ще остана,

за да не се изгубя нейде пак,

душата ми, във светлина обляна,

при теб намери пристан чак.