* * *
940
1
1
П Р И С Т А Н
Искаш ли да те целуна,
във вечността да бъда с теб,
искаш ли дъхът ти да полепне
по тялото ми като мед...
Да бъде сладко и без болка
да ме възбуждаш с поглед всеки ден,
да тръпна като лист хартия,
и с обич ти да пишеш върху мен.
С усмивка да изтриеш самотата,
да ме накараш да живея пак,
защото ти събуди в мен жената,
която беше на самотен бряг.
Подаде ми лъч и показа пътека,
запали лампичка - малка звезда
сърцето ми от път е уморено,
но ще преплува през тази река.
Пристигна ли - при тебе ще остана,
за да не се изгубя нейде пак,
душата ми, във светлина обляна,
при теб намери пристан чак.
© Ели Иванова All rights reserved.
