9.12.2008 г., 17:37

* * *

584 1 0
Не искам да ми казваш колко съм красива
Без теб тази фалшива красота нищо не струва
Не искам звездите нощем с моето име да наричаш
Да ме гледаш с поглед мил с очи блестящи
Не ща и да ме галиш с длани нежни да ме целуваш с устни горящи
Не искам дори да мислиш с усмивка за мене небесна
Няма да те жадувам и да те бленувам с жар
Чуждите любови ми се струват прах
Как да ги сравнявам с твоите дихания
Грозни черни низки чужди желания

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...