Царевица и цигулка
Надничах през царевицата в моето село,
Любопитството ме потупваше по рамото с усмивка,
Много гняв съзрях през полята,
Царевица-гризач...
Един цигулар,
В дъното на пустото спокойствие,
Играта с лъка бе осветената потайност,
Черното спокойствие и керемидените лъчи...
Мишките танцуваха фантазно,
Лабиринтът от царевица квичеше,
Със гласовете на дърветата отвъд,
Кипна хармонията на трупа,
Ъгловият цигулар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Ламбев Всички права запазени
