Надничах през царевицата в моето село,
Любопитството ме потупваше по рамото с усмивка,
Много гняв съзрях през полята,
Царевица-гризач...
Един цигулар,
В дъното на пустото спокойствие,
Играта с лъка бе осветената потайност,
Черното спокойствие и керемидените лъчи...
Мишките танцуваха фантазно,
Лабиринтът от царевица квичеше,
Със гласовете на дърветата отвъд,
Кипна хармонията на трупа,
Ъгловият цигулар!
© Боян Ламбев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
