Надничах през царевицата в моето село,
Любопитството ме потупваше по рамото с усмивка,
Много гняв съзрях през полята,
Царевица-гризач...
Един цигулар,
В дъното на пустото спокойствие,
Играта с лъка бе осветената потайност,
Черното спокойствие и керемидените лъчи...
Мишките танцуваха фантазно,
Лабиринтът от царевица квичеше,
Със гласовете на дърветата отвъд,
Кипна хармонията на трупа,
Ъгловият цигулар!
© Боян Ламбев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
