Аз съм ти запетаята,
между две възклицания,
точката съм накрая ти,
препинателна мания.
Аз съм ти въпросителна,
към страха ококорена,
гневната удивителна,
скоба вечно отворена.
Криеш се в многоточие,
бягаш ми по тиретата.
С глупаво двоеточие,
ми разбъркваш полетата.
Писна ми на кавичките!
Не любов, ами шпация.
Гума имам за всичката
сбъркана пунктуация!
© Надежда Ангелова Всички права запазени