* * *
Самотата окова с вериги Любовта,
хвърли я в бездна, да умира несподелена и сама.
Минаха години,
никой не повярва в Любовта,
никой не пожела да я спаси.
Сега стоя пред черен камък
и на него с бели букви пише:
"Тук почива Любовта, забравена от всички".
Почувствах вина,
трябваше да я спася,
за да може тя да спаси света.
Но Любовта е в гроб студен...
Оставих две черни рози
на мрачната плоча,
и си отидох, безмлъвна и опечалена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита РаНгелОва Всички права запазени
