16 nov 2007, 12:10

* * * 

  Poesía
705 0 4
Самотата окова с вериги Любовта,
хвърли я в бездна, да умира несподелена и сама.
Минаха години,
никой не повярва в Любовта,
никой не пожела да я спаси.
Сега стоя пред черен камък
и на него с бели букви пише:
"Тук почива Любовта, забравена от всички".
Почувствах вина,
трябваше да я спася,
за да може тя да спаси света.
Но Любовта е в гроб студен... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита РаНгелОва Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??