16 нояб. 2007 г., 12:10

* * *

872 0 4

Самотата окова с вериги Любовта,

хвърли я в бездна, да умира несподелена и сама.

Минаха години,

никой не повярва в Любовта,

никой не пожела да я спаси.

Сега стоя пред черен камък

и на него с бели букви пише:

"Тук почива Любовта, забравена от всички".

Почувствах вина,

трябваше да я спася,

за да може тя да спаси света.

Но Любовта е в гроб студен...

Оставих две черни рози

на мрачната плоча,

и си отидох, безмлъвна и опечалена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита РаНгелОва Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани, развълнува ме стихът ти ! Когато няма любов - боли страшно много ...Но любовта е всемогъща - тя идва, въпреки всичко, защото ние я заслужаваме. Вярвай в това ! Благодаря ти за хубавия стих !
  • Благодаря за думите
  • Болката от загубата на такава любов е неописуема! Безвълвна и опечалена съм и аз ... Чудесен стих!!!
  • Хубаво е...Много истинско..Имаш талант и трябва да го доразвиеш.Поздрави,Ани.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...