Самотата окова с вериги Любовта,
хвърли я в бездна, да умира несподелена и сама.
Минаха години,
никой не повярва в Любовта,
никой не пожела да я спаси.
Сега стоя пред черен камък
и на него с бели букви пише:
"Тук почива Любовта, забравена от всички".
Почувствах вина,
трябваше да я спася,
за да може тя да спаси света.
Но Любовта е в гроб студен...
Оставих две черни рози
на мрачната плоча,
и си отидох, безмлъвна и опечалена...
© Анита РаНгелОва All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
