Black_Angel_Tearss (Анита РаНгелОва)
23 32
Nov 16, 2007, 12:10 PM

* * * 

  Poetry
621 0 4

Самотата окова с вериги Любовта,

хвърли я в бездна, да умира несподелена и сама.

Минаха години,

никой не повярва в Любовта,

никой не пожела да я спаси.

Сега стоя пред черен камък

и на него с бели букви пише:

"Тук почива Любовта, забравена от всички".

Почувствах вина,

трябваше да я спася,

за да може тя да спаси света.

Но Любовта е в гроб студен...

Оставих две черни рози

на мрачната плоча,

и си отидох, безмлъвна и опечалена...

© Анита РаНгелОва All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ани, развълнува ме стихът ти ! Когато няма любов - боли страшно много ...Но любовта е всемогъща - тя идва, въпреки всичко, защото ние я заслужаваме. Вярвай в това ! Благодаря ти за хубавия стих !
  • Благодаря за думите
  • Болката от загубата на такава любов е неописуема! Безвълвна и опечалена съм и аз ... Чудесен стих!!!
  • Хубаво е...Много истинско..Имаш талант и трябва да го доразвиеш.Поздрави,Ани.
Random works
: ??:??