20.03.2022 г., 0:53  

Целунат

639 2 9

Дяволски хубаво минаха дните.

Нямаше кой светлината да счупи.

Думите галеха пукнатините,

сладки целувки пороят натрупа.

 

Сляха се пръстите, стръвни бръшляни,

около дънера в хватка отровна.

Впримчиха слъзните струи проляни

мъжките мускули в сплитка съдбовна.

 

Опитът хванал е чара за гуша,

пълни очите с примамливи страсти.

Димни завеси избълва и пуши,

нова любов прекосява контрасти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, че ме зарадвахте, Мария, Роси!
    На личен ден ми гостувахте.☺
    Честит празник на поезията!⚘
  • Впримчиха слъзните струи проляни
    мъжките мускули в орис съдбовна.
    Силни физически, а слаби пред женския чар и сълзи! 🙂
  • "Нямаше кой светлината да счупи" - как хубаво си го казала с тази метафора, Светличка!👏Но после настъпва промяната:
    "Сляха се пръстите, стръвни бръшляни
    около дънера в хватка отровна"
    Въпросът е ще позволим ли тази хватка да унищожи корените на нашата ценностна система и каква цена сме готови да платим, защитавайки добродетелите си.
    Миниатюрно, многозначително, многопластово и предизвикващо мъчителни мисли е стихотворението ти, Светличка. Поздравявам те!👍🌷😘
  • Бъди вдъхновена, Миночка!⚘
  • Много, много хубаво, поздравявам те с настъпването на пролетта!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...