Дяволски хубаво минаха дните.
Нямаше кой светлината да счупи.
Думите галеха пукнатините,
сладки целувки пороят натрупа.
Сляха се пръстите, стръвни бръшляни,
около дънера в хватка отровна.
Впримчиха слъзните струи проляни
мъжките мускули в сплитка съдбовна.
Опитът хванал е чара за гуша,
пълни очите с примамливи страсти.
Димни завеси избълва и пуши,
нова любов прекосява контрасти.
© Светличка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
