Целунат от първото утро на юни
Бързаш. На сърцето си ритъма гониш
и на бриза среднощен ронливия смях.
Непристъпен. Храм без амвон и икони,
храм с единствен, невярващ монах.
Полунощно ухажваш луната до лудост
през кубета от грешни, фатални звезди.
Невъзможен, дори и за кадър сънуване.
Непомислян, даже в сто необята мечти.
На очите ти - бездна, тревистите графики
изтъняха, без въздух под тежката прах
на деня, като стан монотонно потракващ,
изтъкал сива грижа със нишка от страх.
Недокоснат. Бряг далечен. Предчувствие.
Стих, намерил покой в изгревна люлка,
лъч молитвен по витража на моите устни,
с вяра целунат на юни от първото утро.
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
моите аплодисменти...
сърдечно.. -
Поздравления!!!
-
За мен е неописуем кеф, че ви срещам тук, на моята страница, Приятели! Честит празник на всички деца и на тези, които все още играят на жмичка с детето, вътре в тях!!!
-
За мен не само първи куплет, Дани, а целият ти стих е страхотен! Един от най-силните ти!
-
Първи куплет е велик, Дани!
Първи куплет! -
храм с единствен, невярващ монах.
Харесах! Хубав стих! -
Много хубав начин на изразяване , особено първи и втори куплет са страхотни!
-
Впечатляващ стих!
Юнско поетично просветление!
Адмирации, Дани! -
Просветляващ, обнадеждаващ...!
Поздрав, Даниела! -
И от мен!
-
Поздравления!
-
Благодаря, Таня! Уауууу! Супер!
-
... най-трудно е монах да има вяра в ритъма сърдечен... и наместо изгревът да приближава - остава все и все далече... бездна е... но имаш устни - които някой ден неверникът ще вкуси...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря на всички, които споделиха с мен този съкровен стих.