valiordanov (Валентин Йорданов)
1825 1469
12.02.2015 г., 22:25 ч.

Целуни го, сам 

  Поезия
381 0 2

Детето се разплака от баща си.
Не го позна и ревна с пълен глас.
Цената от раздяла не е щастие,
а болка, що дълбае вътре в нас.


Баща си бе забравило горкото.
Сълзите не разбираше защо.
Така боли шамарът на живота
и пулсът ускорява ни до сто.

 

Житейската рулетка завъртяна
залага най-високата цена.
Защо ли справедливост малко няма?
Животът е зрънце от вечността.

 

Баща ти те более и обича,
за твойто утре, днеска е далеч.
Времето е тази хищна птица,
която сграбчва и отвлича Днес.

 

Но Утре ти ще имаш висините.
Ти ще се рееш като птица, знам.
Сега се спри и избърши сълзите.
Иди и целуни баща си, сам.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??