Целуни го, сам
Детето се разплака от баща си.
Не го позна и ревна с пълен глас.
Цената от раздяла не е щастие,
а болка, що дълбае вътре в нас.
Баща си бе забравило горкото.
Сълзите не разбираше защо.
Така боли шамарът на живота
и пулсът ускорява ни до сто.
Житейската рулетка завъртяна
залага най-високата цена.
Защо ли справедливост малко няма?
Животът е зрънце от вечността.
Баща ти те более и обича,
за твойто утре, днеска е далеч.
Времето е тази хищна птица,
която сграбчва и отвлича Днес.
Но Утре ти ще имаш висините.
Ти ще се рееш като птица, знам.
Сега се спри и избърши сълзите.
Иди и целуни баща си, сам.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
