Целувай ме, че аз нося най-тегавото бреме
Целувай ме хищно без пощада!
Целувай ме, докато от устните ми кръв не потече!
Целувай ме, дори хапи ме, за мен това е наслада!
Целувай ме сега,
защото когато си далече, ти душата ми на две сечеш!
Целувай ме, докато аз целувам тебе,
придърпвайки ревностно към себе си цялото ти тяло.
Целувай ме, докато умът ми заблуждае
и забравя къде е моят край и къде нашето начало.
Целувай ме сега, любима, а аз ще ти простя,
че тогава не си съзряла богатствата мои незрими.
И колко ме обичаш без съвест във сърцето си лъжи ме.
Целувай ти, целувай, онези мигове, които никога няма да се върнат.
Целувай сълзите, които изплаках за тебе, те може и в бисери да се превърнат.
Целувай ме, докато не свърши денят от вечността на този свят суров,
че аз нося най-тегавото бреме - на несподелената любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Кирилова Всички права запазени
