Целувал съм те
Целувал съм те, може би, насън,
та днес главица свеждаш срамежливо.
Не стой така. Студено е отвън,
а толкова си крехка и красива.
Без дъх. Безплътна. С бели рамене
и бели стъпала. Като икона.
Животът те притегли и отне
от топлите ми длани. Но си спомням
как влезе тук смутена и сама
преди почти петнадесет години.
Изгони всяка зимна хладина
и аз разбрах, че искам да те имам.
Но как се гали живо божество?
Страхувах се, че с пръстите горещи
сърцето ти подобно на стъкло
ще пръсна. И избягах. Ала нещо
накара ме да мина като в сън
по уличката тясна и бездомна.
Целувал съм те. Или пък не съм?
Ела и помогни ми да си спомня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
