Целувал съм те, може би, насън,
та днес главица свеждаш срамежливо.
Не стой така. Студено е отвън,
а толкова си крехка и красива.
Без дъх. Безплътна. С бели рамене
и бели стъпала. Като икона.
Животът те притегли и отне
от топлите ми длани. Но си спомням
как влезе тук смутена и сама
преди почти петнадесет години.
Изгони всяка зимна хладина
и аз разбрах, че искам да те имам. ...