13.02.2010 г., 22:41

Целувка

1K 0 0

Неусетно потъвам аз в красивите ти очи,
потъвам сякаш в бездната на безкрайността,

заживявам в свой измислен свят.
Плътните ти устни ме привикват за целувка,
целувката на вечността.
Дъхът ти, тъй сладък и омаен,
пленява моите сетива,
нежен повей е на любовта.
Кожата ти, толкова нежна,
докосната е от ангелски ръце.
Тялото ти, изваяно от най-добрия майстор!,
привлича ме тъй силно то сега.
Ръцете ти, тъй силни,
но дарени с нежност и топлота,
обгръщат тялото ми с лекота.
Трепвам, сгушвам се в прегръдката ти топла,
сякаш вече нищо не може да ни раздели.

Сърцата ни събират се в едно,
телата ни преплитат се и те.
Вглеждаш се в моите очи,
докосваш устните ми с пръст.
Разбирам те без думи,
потрепервам под топлия ти допир.

Даряваш ме с ангелска целувка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Арие Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...