Feb 13, 2010, 10:41 PM

Целувка

  Poetry » Love
1K 0 0

Неусетно потъвам аз в красивите ти очи,
потъвам сякаш в бездната на безкрайността,

заживявам в свой измислен свят.
Плътните ти устни ме привикват за целувка,
целувката на вечността.
Дъхът ти, тъй сладък и омаен,
пленява моите сетива,
нежен повей е на любовта.
Кожата ти, толкова нежна,
докосната е от ангелски ръце.
Тялото ти, изваяно от най-добрия майстор!,
привлича ме тъй силно то сега.
Ръцете ти, тъй силни,
но дарени с нежност и топлота,
обгръщат тялото ми с лекота.
Трепвам, сгушвам се в прегръдката ти топла,
сякаш вече нищо не може да ни раздели.

Сърцата ни събират се в едно,
телата ни преплитат се и те.
Вглеждаш се в моите очи,
докосваш устните ми с пръст.
Разбирам те без думи,
потрепервам под топлия ти допир.

Даряваш ме с ангелска целувка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Арие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...