26.02.2009 г., 14:18 ч.

Целувката 

  Поезия
673 0 2
 

 

Държа дъха ти

с устни.

И този миг

отключва

пътеките ни звездни

към нашето откриване,

постигане

и сън.

Безбожно сини люляци

с телата ни се срастват.

Проглеждам

в теб -

    за себе си,

намирам се

и знам,

че вече сме покълнали

от ментовия вятър.

В очакване

на устни

се скитаме в очите си.

И вече сме ухание,

а светлината пари.

В красивото си раждане

целувката

е вик.

© Ели Деянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??