Целувката
Държа дъха ти
с устни.
И този миг
отключва
пътеките ни звездни
към нашето откриване,
постигане
и сън.
Безбожно сини люляци
с телата ни се срастват.
Проглеждам
в теб -
за себе си,
намирам се
и знам,
че вече сме покълнали
от ментовия вятър.
В очакване
на устни
се скитаме в очите си.
И вече сме ухание,
а светлината пари.
В красивото си раждане
целувката
е вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Деянова Всички права запазени
