Държа дъха ти
с устни.
И този миг
отключва
пътеките ни звездни
към нашето откриване,
постигане
и сън.
Безбожно сини люляци
с телата ни се срастват.
Проглеждам
в теб -
за себе си,
намирам се
и знам,
че вече сме покълнали
от ментовия вятър.
В очакване
на устни
се скитаме в очите си.
И вече сме ухание,
а светлината пари.
В красивото си раждане
целувката
е вик.
© Ели Деянова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
